Прочетен: 4430 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 12.11.2013 16:11
Кой - въпрос, който разкрива авторът на действие; |
Новината, за да е новина, минимум информацията трябва да отговаря на тези четири въпроса, които в журналистиката са известни като въпросите на „златното W” [1]. А в по-разширен формат се отговаря и на въпроса „Как?”, а в отговора на въпроса „Защо?” се оформя коментара.
Медиите са инструмент, който не може да не бъде зависим от определени кръгове, без оглед на това колко са тесни или широки. Нормално е, в зависимост от това чии интереси защитава медията, да акцентира върху тази съставка от новината, която отговаря на един от горепосочените въпроси. Следователно предварително определните цели на медията налагат върху коя съставка трябва да се акцентира в представената информация.
В информираността на обществото, новинарската форма заема водещото място. Бедата е, когато нашето съзнание се формира по новинарски, особено когато въз основа на еднотипно акцентиране върху отговора на останалите въпроси, различни от „Какво?”.
Според Рузвелт „Великите умове обсъждат идеи. Обикновените умове обсъждат събития. Малките умове обсъждат хора”. Ако това е вярно, а според мен е, ето защо „нашите” управници искат ние – обикновените, и не чак толкоз обикновени, граждани да видим във всяко явление и събитие само кой, вместо цялата картина, същността или целта, и това сведено до конкретни индивиди.
А. Лидиянов
[1] What?, when?, where? and who?
Живите мъртви протестират срещу живота.....
Студентите са Пратеници от Бога и Мъчени...
ДЪРЖАВАТА НИ СМЪРДИ УЖАСНО
И как се достигна до чушкопекът И можеш...
15.11.2013 11:54
Нали не казвате, че информираността на обществото е само и единствено следствие от онова, което то "поглъща" безкритично от ТВ екраните и от страниците на печатните медии. Може би в масовия вариант, това е така до някаква степен. Обаче, нека не подценяваме стремежа у хората сами да търсят и получават информация от първоизточници.
Нашите управници, които и да са те, имат интерес освен да сме бедни, да сме и неграмотни. Ясно е защо. Въпросът е да не им се "хващаме" на номерата. Каквото и да ни коства това. :)
А по отношение на " стремежа у хората сами да търсят и получават информация от първоизточници" - безспорно го има. Но независимо от собственото желание, в повечето случаи, реализирането на този стремеж става много трудно да излиза извън определеното от едрия капитал поле и/или предвиден път.
Пак не казвам, че е изключено, но това, което излиза от релсите предполага изключителни усилия и, в повечето случаи, неналични ресурси.
Ние не бихме могли да не бъдем засегнати от пропагандата и рекламата, за които се грижат мощни институции и се харчат ежедневно милиарди. ;)
П.П. Мисля, че е от значение Вашия коментар да бъде пуснат на Фейсбук страницата, на която се надявам да се развива някаква дискусия, въпреки ограниченията на управляващите Фейсбук. - https://www.facebook.com/koooi
15.11.2013 22:39
Затова онези, които се доберат до информация от обществен интерес имат отговорността да я направят достояние на колкото се може повече хора. Аз така го виждам.
Достъпът до информация е право (понеже информацията е достъпна, освен по изключение). Но едновременно с това е и отговорност.
Поправете ме, ако греша.
2. Съюзът за Стопанска Инициатива (ССИ) - Една работодателска организация, която не обслужва Комбрадорския едър капитал.
3. Бизнес Дама - Сдружение с нестопанска дейност, което не пере пари.
4. Българо-Арабско списание, което, нито богатите българи, нито заможните араби са подкрепили.
5. Facebook - Моята страница.
6. Accountancy is both science & art.
7. Страхотна група, хубави хора, въпреки че съм между тях