Демокрацията е избори, но не само избори. От 10-ти Ноември 89-та година от миналия век, започна т.нар. „преходен период”, през който политическия „елит” проглуши ушите ни с това, че сме сменили дотогавашното управление с Демокрация. Когато са на власт все ни натягат колко демократично управляват, а когато са в опозицията ни обещават колко повече демократи ще бъдат, ако ги изберем. Театър. Те ни лъжат в тяхната демократичност, а ние ги лъжем, че им вярваме. Театър, в който ние уж се забавляваме, а те са формирали нова класа – класа, без която четиридесет и пет години опит на изграждане на Социализма, нито народа страдаше, нито държавата рухна. Класа, без която България влезе в клуба на космическите държави, атомните държави, промишлени държави и беше пример за развитието на селското стопанство. Не бива да продължавам да изтъквам преимуществото на бившето управление, въпреки че не е маловажно, че нямахме бездомни, необразовани и т.н. Не бива, да не излиза, че изпитваме някаква носталгия. Погледът назад трябва да служи само, за да се научим как да вървим напред. Това, което не искаха, нито да го научат, нито да ни го кажат е, че Демокрацията е общуване, че е форма на управление, което най-малко трябва да изглежда народна воля. Театър, в който се променят актьорите, когато не се редуват, а само сменят маските си. Те ни лъжат, а ние ръкопляскаме на най-добре изплетената лъжа. Те крадът, а ние се радваме на този, който успее, без да бъде хванат на местопрестъплението. Те не чувстват за миг, че са длъжни да ни се отчетат, затова са научили да ни се натягат с това, което са направили, а ние се радваме, без оглед на наглостта им, че като че ли са го направили с техните пари или за тяхна сметка. Без оглед на това, че те са решили да го направят, след като са си начислили максимална изгода от него. Интересна публика сме. Категорични сме били за смяна на главни играчи, а когато не намирахме такива, поне на техните маски. Никога, като че ли, не се интересувахме от текста на пиесата и нямахме претенции за режисьорите. Така е, ние преживяваме гледан от нас филм като реален, а живота през този период го гледахме, като че ли на филм. За това не бива да се сърдим на никой. Ние пропуснахме възможност да ги избираме. Проблемът е, че сегашното управление са аматьори. Опитът им не е толкова на сцената, колкото от подземния свят. Затова при първите избори, по времето на тяхното управление се опасяваме, че се взривяват пропуканите взаимоотношения между тях. Царят този път е циганин, без циганите да са неговите поданици. Той е символът на престъпния капитал. След като договори продажбата на гласовете, побърза да обяви, че той гласува за управляващата партия. Нека се надяваме, че прокуратурата, следствието и съда ще осветлят защо побърза да провокира с наглост събитията в Катуница. Проблемът е, че не винаги след искрата може да се овладее огъня. Никой не може да гарантира в коя посока ще духа вятъра. За да спечели изборите, всяка управляваща партия през последните двадесет и две години на Прехода, правеше какво ли не, но запази гражданския мир. Сегашното управление, съзнателно или не, рискува този студен граждански мир. Политиците на Европейския съюз с пълна уста, почти персонализираха виновниците, за да не бъдем приети в Шенген, а същите тези виновници не е изключено да се окажат запалилите искрата в Катуница. Медийната машина на властта на неангажирания с националните ни интереси едър капитал, от първия момент се превърнаха в духалка да разпалят етнически конфликт. Исторически нашия народ доказва, че не е хранилка на расистки или ксенофобски организации. Дори когато държавата ни се обвързва с нацистка Германия и фашистката Италия, расистките поведения останаха държавен патент. В държавните структури тогава расисткия дух не вирееше особено. Сега, когато масовото недоволство от управлението, от безобразието, от контрабандата, от все обедняващи тенденции и т.н., може тук-таме да надигнат глава съмнителни политически сили, но няма да закъснее деня, в който народът ще отхвърли този опит на подмяна на социалното недоволство с етническо противопоставяне. Ох, ох, Българийо, родино моя... „Докато на някои не им стига родината да бъде употребена за личните им цели, на патриотите не им стига живота, за да изпълнят осъзнатия си дълг към родината. Българийо, ти си моят избор, който непрекъснато ще доказвам. Българийо, мое наследство, разграничи ме от тези, които те разделят, разграбват, за да натрупат лично богатство или от тези, които обсебени от властта, жертват теб, за да са на върха на вълната.*” Д-р А. Лидиянов *Цитат от моя предговор на патриотичните стихотворения „БЪЛГАРИЙО, РОДИНО МОЯ”, издадена от „Дал Сиат” 2007г.


Подобни и други статии: http://www.dalsiat.com/index.html