Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.03.2018 20:41 - На първо място са човешките политики. Винаги трябва да се отчита лошият пример на десницата
Автор: 1997 Категория: Политика   
Прочетен: 511 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Дума 20. Март 2018 , брой: 54 
Изказване пред участниците в кръгла маса на тема "Има ли ляв проект на обществото за бъдещето на България? Има ли идея в БСП какъв е той? Възможни ли са леви политики, след като някои "експерти" обявиха края на политиката? Част ли е БСП от кризата на масовите партии? А сега накъде тогава?". Кръглата маса бе организирана от Националния политически институт "Димитър Благоев" на 25 февруари. Отговори на тези въпроси търсиха млади политолози, социолози, социални психолози, историци и др.

Доц. Борис Попиванов

Изследванията, които чухме, ми се струват изключително важни не толкова и не само заради цифрите, колкото заради проблемите, които изпъкват, проблемите пред България и те в много по-малка степен се променят през годините. В огромното си мнозинство тези проблеми могат спокойно да бъдат наречени леви и няма как да бъде другояче, когато говорим за страна като България, която е бедна по европейските стандарти и в която и социалните неравенства, и регионалните дисбаланси са много сериозни. Оттук нататък въпросът дали, първо, има леви решения на левите проблеми и, второ, дали е възможно да бъдат отстоявани от БСП, е ключов въпрос за самата партия и нейната перспектива. Тъй като всички имат за предпоставка убеждението, че се намираме в демократична ситуация, в която ще гласуват за теб, ако те харесват. В която независимите медии ще транслират твоите послания обективно към избирателите и те ще могат да направят своя информиран избор на базата на това какво предлагат едните, другите, третите, четвъртите и че всеки от избирателите ще реши според съвестта си. Точно това не съм убеден, че до голяма степен е налично в България, поради което и въпросът за политическия процес, въпросът за изборния процес стои по доста по-сложен начин. Съответно първата задача, която, според мен, левицата би трябвало да си постави, е да определи целта си, която смята да преследва оттук нататък. Дали целта е наистина еднозначно вземане на властта или целта е да бъде основна опозиционна сила. В този смисъл, преди да се очертае левият проект, един не по-малко важен въпрос стои на дневен ред и той е има ли воля да бъде спрян десният проект за България такъв, какъвто се развива в момента.
Ще се спра накратко на клишетата, стереотипите,

етикетите, които се лепят за БСП

не само от нейните противници, но и до голяма степен от нейните привърженици, които биват следвани и стават част от нейния образ, поради което стават и част от начина, по който бива възприемана БСП и начинът, по който тя възприема себе си. Тези стереотипи, тези етикети всеки ден се повтарят и хората свикват с тях. Първият стереотип, който е много тежък и аз не мисля, че на този етап има отговор, това е за БСП като една застаряваща партия, която трудно може да се обръща към бъдещето. Вторият е, че БСП до този момент е инкасирала само провали в своето управление и това е залегнало дълбоко вече и в медиите, и в разбиранията на много хора, които нямат непременно лоши чувства към БСП. Следващ такъв стереотип е, че БСП като идва на власт, само харчи и руши стабилността на държавата, подлага я на изпитания, а десницата ги спестява. На фона на това, че в своята практика, независимо дали я харесваме или не, БСП досега е сваляла данъци, а десницата е взимала заеми, този стереотип е твърде далеч от фактите. Един важен въпрос, който постоянно бива задаван всеки път, когато БСП направи своята заявка за властта, е с кого ще се коалира. И вижданията на голяма част от хората в България е, че тя няма с кого да се коалира и най-накрая ще отиде при ДПС, нещо, което струва ми се не помага на този етап поне за нейния публичен образ. Нека да обърнем внимание на коалициите, в които влиза другата голяма политическа сила в България - ГЕРБ. Тя се коалира, общо взето, с когото си поиска. Не само това, във всеки момент по време на мандата си тя е склонна да заяви, че може да смени коалицията. И това се възприема като напълно нормално и гъвкаво, докато при БСП този въпрос бива поставен като безпринципен. В случая задачата, която стои очевидно пред всяка партия и в случая пред БСП, е да си толкова силен и убедителен в своите послания, че партньорите ще дойдат в такъв случай, за да не изостават от тенденцията, да не изостанат от разбирането, че това е посоката, в която се развива политическият процес.
Следващият стереотип е, че през целия преход БСП е виновна за всичко лошо, което се е случило от началото на промените досега. Всеки от случаите, които основателно или не общество и медии преписват, като наричат права или гафове на ГЕРБ, биват оправдани с това, че те се развиват по силата на закон, приет от Станишев, по силата на някакво правило, което БСП някога си била приела. Все едно, че през целия този период не е имало кой да държи властта, не е имало кой да промени този лош закон, не е имало кой да промени това лошо право... В този смисъл, независимо от кратките интермедии, които реално не са промяна от кадрите на властта, ГЕРБ е управлявала 9 години и носи отговорността за управлението. И въпросът е съответно

кога ще поемат тази отговорност

Биха могли да бъдат попитани. В този смисъл съществен момент е този наложен образ на ГЕРБ като възмездие на прехода, а не като част от този преход. При положение, че е възможна и алтернативна гледна точка, че мандатите на ГЕРБ представляват кулминация на част от характеристиките на прехода и то не непременно най-добрите. Сред посочените вече стереотипи за БСП е този, че дава само диагнози на случващото се в страната и че не знае, общо взето, точно какво иска. Тук според мен има известни основания от гледна точка на дългосрочните, на стратегическите политики. На мен ми се струва, че БСП няма голям проблем със своите програмни документи, със своята програма, със своите виждания за бъдеще, има проблем с волята и убедителността да ги преведе, така да се каже, на съответния език, разбираем за обществото, и да ги отстоява с воля и убедителност. Основната задача точно в този контекст е да се спре, можем смело да го кажем, рекетът над хората в България, да се разхлаби примката на голяма част от тях, да им се даде глътка въздух. Левите политики са после, първо трябва да бъдат човешките. Според мен сега не е въпросът да спорим дали БСП може да промени радикално българската политика. В контекста на европейските процеси едва ли може да направи точно това. Но би могла да даде някакъв шанс на българското общество да диша малко по-свободно с промяна на практиките, които съществуват в цялата страна и които са система, а не отклонение от системата. Да, разбира се, БСП е част от прехода. Но кой не е? Слави Трифонов ли не е? Божидар Димитров ли не е част от прехода? Всичките тези нови явления и старите, които ни заобикалят, те откъде идват? Един-единствен път опитахме нещо, което не е част от прехода, да си внесем политици 2001 г., т.нар. великденчета, или царски юпита, хора, които не носят отговорност за прехода и не са част от него, но с поредица от действията, които те направиха, като се почне със сделката за дълга, минем със сделката за митниците и т.н., показаха, че вносът отвън невинаги е решение на проблемите вътре.
В обществената ситуация, в която се намираме, при вече осезаемите ефекти от срива на образованието в България, от не малка степен медийното деформиране, ми се струва, че ние загубихме способността си да мислим в понятия, в общи положения, в някакви цялостни посоки. Тоест като че ли не е работещ моделът с големите, едрите, фундаменталните програми и програмни постановки. Важни, изключително важни, струва ми се, са оценките за политическия процес, включително лансирани от г-жа Корнелия Нинова, като завладяната държава, модерното робство и т.н., но те по-малко говорят на хората, отколкото, ако примерно вземеш една болница в тежко състояние и седмици, и месеци наред правиш всичко възможно тя да излезе от това състояние. Така, че хората да си го преведат

като отговор на всичките тези въпроси

които тежат над живота им и които водят до безизходица, до невъзможност чисто и просто да живеят. Това би могло да бъде разбрано много по-ясно. Споровете за миналото интересуват малцина. И заедно с това тук ще направя една уговорка. Младите хора, за които говорим, имат нужда често пъти да вярват в нещо. Един от случаите не толкова на партийна, на политическа мобилизация на младите в един националистически, за жалост, неофашистки спектър, е именно по повод на миналото, че миналото е в състояние да ги мобилизира. И това е защото невинаги младият човек има желание да възприеме като своя кауза увеличаване на пенсиите с 3%, или повишаване на индекса на Софийската борса, или ред други, фундаментални за живота ни неща, които партиите и управлението могат да направят, но които не могат да бъдат почувствани като някакъв идеал, като някакъв хоризонт за бъдещето. Защото миналото ще се намесва в бъдещето, колкото и да се стремим да го избегнем.
По темата за опонентите и за начина на управление, който съществува в този момент в страната. Според мен няма принципна разлика в модела на управление на общини от страна на ГЕРБ и ДПС. Едно и също, ако изключим подробностите, срастване на финансови, политически фактори, съответно и управление на ресурси през тях. Вторият момент, който ми се струва съществен, когато се формират политики за бъдещето, че ГЕРБ върви по лошия път на старата БКП. Изгражда твърди, негъвкави, йерархични структури, които основава върху сблъсъци, в крайна сметка върху ресурси, и управлението така рискува да се превърне в един голям Хасково гейт. Разпределението свършва в един момент и започва преразпределението, а когато започне преразпределението, тогава и сблъсъците между тези, които участват, стават все по-силни, недоволните се умножават, понеже вече трябва да вземаш от едни, за да даваш на други. Това е голямата опасност пред този модел на партия, който г-н Цветан Цветанов си представя. Той вече като негативи е видян, но може би не и от него. И третият въпрос, който е много съществен, е, че БСП започва да изчезва по места, частичните местни избори го демонстрират. Поради което ми се струва, че мобилизацията може да бъде само на национално ниво,

мобилизацията за бъдещето

друг път на въздействие няма. Трябва винаги да се отчита лошият пример на десницата. Когато сглобяваш обединение чрез лидери, те ти се качват на главата. Диалогът на БСП с обществени организации в този смисъл е много важен. Покрай дебатите около Истанбулската конвенция видяхме, че той е постижим, трябва да се намерят и други възможни форми, в които той да протича. И последното - опасността, наречена Евроизбори 2019. Не е важен броят на евродепутатите, даже струва ми се не би трябвало това да бъде фокусът на вниманието, а социално-психологическият актив, с който БСП ще отива към местни или парламентарни избори след тях. Защото един неуспех на европейските избори ще подкопае заявката за партия в подем, за партия, която има възможност да вземе властта.

 



Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: 1997
Категория: Политика
Прочетен: 3032468
Постинги: 3517
Коментари: 2405
Гласове: 1311
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031