Медиите продължават да нагнетяват ситуацията около Северна Корея, както обикновено пренебрегвайки фактите и наблягайки на пропагандата.

А ако отхвърлим пропагандистката мътилка и обърнем внимание на премълчаваните факти, то ще видим, че картината изглежда съвсем различно от това, което ни представят Вашингтон и компания.

И така, по същество.

Най-общата картина, представяна от медиите, изглежда така – начело на Северна Корея стои ужасен и непредсказуем диктатор, който постоянно прави ядрени изпитания, а САЩ не искат корейският диктатор да има ядрени ракети, затова постоянно го заплашват и пращат американски самолетоносачи към корейските брегове.

През последните няколко седмици наблюдавахме как Щатите открито заплашваха севернокорейците с едва ли не ядрена война. Корейския лидер Ким Чен Ун обаче не се изплаши от тази игра на мускули и не само че не спря опитите с балистични ракети (които обаче изглежда бяха неуспешни), ами и сам отвръщаше с войнствени закани и готовност да използва всичката военна сила, с която разполага.

Американците естествено не се притесняват от ядрения арсенал на Пхенян, тъй като корейските ракети няма как да достигнат бреговете на САЩ. Сериозно се притесниха обаче Южна Корея и Япония, които са в обсега на севернокорейските артилерия и ракети (особено Ю. Корея) и осъзнават какъв апокалиптичен сценарий ги грози.

В крайна сметка Тръмп сдаде леко назад и заяви, че ще ползва дипломатични мерки и санкции щом не може да изплаши корейците с ядрен удар.

Според логиката на американците Сев. Корея няма право да има ядрени ракети, защото начело на страната стои непредсказуем и кръвожаден режим, който е „заплаха за глобалната безопасност”. Само дето Ким Чен Ун, въпреки всичките му недостатъци, е всъщност доста по-предсказуем от Тръмп, който обещаваше едно на изборите, а прави точно обратното в ролята си на президент. Освен това Сев. Корея не праща войските си към чуждите брегове и не заплашва да започне военна кампания на чужд континент.

Американците също правят изпитания на балистични ракети, но никой не ги обвинява, че заплашват „глобалната безопасност”. Да не говорим за постоянните военни авантюри на американците. Някой да предлага да разоръжи Вашингтон или поне санкции да се въведат срещу САЩ? Не съм чул такова нещо.      

Какво не ни казват медиите?

По отношение на Сев. Корея западните журналисти предпочитат да премълчават няколко важни факта, които обясняват защо за северните корейци ядрената програма е толкова важна.

Да започнем с това, че Северна Корея многократно предлагаше взаимни отстъпки на САЩ. Пхенян предлагаше да замрази ядрените си и ракетни изпитания ако САЩ се съгласят да спрат ежегодните си военни учения с Южна Корея. Северна Корея правеше такова предложение още през януари 2015. Вашингтон тогава отказаха. През април 2016г. корейците опитаха още веднъж да предложат същата сделка, но Обама пак им отказа. През март тази година и Китай се присъедини към инициативата, но резултатът бе същия – новия щатски президент Тръмп продължи линията на предшественика си и отново отговори с отказ [1].

Съвместните военни учения на южнокорейците и американците не случайно притесняват северняците. Първо, че маневрите се провеждат всяка година, второ на тях се отработва именно нахлуването в Северна Корея при това с доста сериозни сили, включително самолетоносачи и дори стратегически бомбардировачи!

Също така американците и южнокорейските им съюзници умишлено избират определени периоди от годината за ученията си. Обикновено маневрите им се провеждат през април-май, когато се засява ориз, или август, когато се събира оризовата реколта. Замисълът е доста прост и едновременно коварен – севернокорейската армия е принудена по време на щатските учения да мобилизира допълнителни човешки ресурси, което създава дефицит на работна ръка и съответно събраният ориз е по-малко. Имайки предвид, че само 17% от земите на север са обработваеми и климатът е неблагоприятен, това създава сериозна опасност за прехраната на населението. Именно тази зависимост бе една (но не единствена) от причините за глада, поразил Северна Корея през 1990-те години [1].

И именно тук своята роля изиграва ядрената програма на Пхенян. Благодарение на ядрения си арсенал Северна Корея получава възможност да намали количеството конвенционални войски, задействани по време на ученията в Южна Корея, и съответно се освобождават допълнителни работници за оризовите полета. Това от своя страна пък гарантира, че страната няма да се сблъска с хранителна криза.

Ядрената стратегия на севернокорейците явно дава резултат, тъй като страната дори отбелязва икономически ръст. Едно от обясненията е вероятно това, че Пхенян в момента е намалил разходите за конвенционално въоръжение и сухопътната си армия, а ядрените разработки му излизат дори по-евтино (около 2-3% от БВП).

Що се отнася до политиката на Северна Корея, ръководството ѝ официално заявява, че страната би използвала ядрено оръжие само ако суверенитета ѝ бъде застрашен от враждебен противник, разполагащ с ядрен арсенал. Тоест те биха го използвали за самоотбрана и нямат намерение да стрелят първи или пък да нападат някого.

Както логично следва от горните редове, възможност за компромис има и Северна Корея е готова да прави отстъпки. Главният проблем са Щатите, които изобщо не искат да преговарят и сами постоянно търсят конфликт и провокират напрежение.

„Ние сме най-великите, ще правите каквото ви кажем или ще ви бомбардираме” – горе-долу такъв е тонът на външната политика на САЩ. В този смисъл политиката на Тръмп не се отличава по нищо от предшествениците му. Тъй че именно той е в ролята на опасния и непредсказуем диктатор, който всеки момент може да заповяда нов „хуманитарен” ракетен удар някъде по света. Видяхме го вече в Сирия – Тръмп изстреля томахавките, похвали се, че американската армия е най-силната на света, добави си няколко процента одобрение. Но каква беше ползата от това? Никаква.

Американците навред сеят хаос и разруха, опитвайки се да докажат на всички, че все още са най-силните на планетата. Но доминацията им постепенно залязва, те вече не могат да си позволят еднолично да контролират света. Американския военно-финансов елит обаче не иска да осъзнае този факт и още вярва, че ще може и занапред да управлява планетата. Ако ще и ядрена война да предизвика…

Да живей педерастията демокрацията!