След като не спират мелничния шум да откажем да сме негов елемент „Червени боклуци”, „Сини предатели”, „Много сме”, „Пак сме тук” и т.н. ,и т.н. гърмяха площадите в началото на 90-те години на всеки митинг. Успяха с „уличния” шум да разделят народа по думите на противоположната страна на боклуци и предатели. Тогава, както много хора, аз казах: „Аз принадлежа на този народ – нито съм боклук, нито съм предател”. В сянката, далеч от разума на народа, но пред неговите очи, ограбиха България. От тогава насам всеки път в навечерието на избори надуват в измислен масов конфликт. Ту българи-турци, ту сини-червени, ту държавна сигурност и агенти не знам на кого. Резултатът е ясен – стари „нови” се добират да кокала на властта, а проблемите в страната продължават да са същите – куцаща икономика, разруха във всички области на обеществения -социален и политически живот. Българския народ не е народп о смисъла на Средновековието. Той е нация в съвременния смисъл на думата. За това този, който е за единението поне по отношение на общонационални интереси не може да бъде разбран когато не се разграничава от всяко поведение, което поставя едни общности срещу други в тази страна и отклонява погледа ни от дневния ред на народа.

Подобни и други статии: http://www.dalsiat.com/index.html