Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
24.03.2010 17:23 - Иранските запаси от природен газ - бъдещата мишена на голямата политика
Автор: worldissue Категория: Политика   
Прочетен: 8019 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 25.03.2010 18:59



Global Research

18/03/2010

Иранските Запаси от Природен Газ -
Острието на САЩ върху Сърцето на Световната Енергетика в Бъдеще


Финиън Кънингам

(Iran’s Natural Gas Riches: US Knife to the Heart of World Future Energy by Finian Cunningham)

Планираният старт на добива този месец от страна на Китайската Национална Петролна Компания (CNPC) в иранското газово находище Южен Парс може да се окаже предвестник и обяснение на много по-сериозни геополитически развития.

Първо, проектът на стойност 5 милиарда долара – подписан миналата година след години влачене, предизвикано от западните енергийни гиганти Тотал и Шел под сянката на санкции поддържани от САЩ – разкрива главната артериална система на бъдещото световно енергийно предлагане и търсене. Критиците отдавна подозират, че истинската причина САЩ и другите западни военни сили да се намират в Ирак и Афганистан, е стремежът за контрол над централно азиатския енергиен коридор. Засега вниманието изглежда, че е приковано главно към нефта. Например, съществуват заявления, че планиран нефтопровод от Каспийско море през Афганистан и Пакистан до Арабско море е главната цел, стояща зад безплодната на вид военна кампания, провеждана от Щатите в тези страни.

Но партньорството между CNPC и Иран показва, че природния газ е по-голямата цел, която ще се превърне в крайъгълен камък за световната икономика и по-специално, двойния поток на това гориво на запад и изток от Централна Азия Европа и Китай.

Майкъл Економидес, редактор на хюстънския Енерджи Трибюн, е един от нарастващия брой индустриални наблюдатели, убеден че природния газ ще измести нефта като основен енергиен източник не само през идните десетилетия, но и през следващите няколко века.

Той посочва скорошна прогноза на Международната Енергийна Агенция (IЕА), разположена в Париж, която драматично редактира прогнозите си относно възстановимите резерви на природен газ в глобален аспект на 100%. Економидес приписва тази огромна промяна на бързите технологични подобрения в усвояването на недостъпните по-рано газови находища. Той казва, че изчисленията на IEA по повод запасите на природен газ показват, че при сегашното потребление той би стигнал за 300 години. „Ако човек само си представи количествата, които могат да се извлекат от огромните запаси намиращи се под формата на газови хидрати, е лесно да се види как природният газ е почти сигурно, че ще се превърне в главното гориво за световната икономика” – добавя той.

Важността на природния газ като енергиен източник расте постоянно и непреклонно в продължение на много години. Между 1973 и 2007, делът на нефта в световното енергийно снабдяване пада от 46.1% до 34.0%, за което е отговорно увеличаващото се използване на природен газ, сочи IEA. Други източници, като например базираната в САЩ Енергийна Информационна Администрация (EIA), предричат, че глобалното потребление на природен газ ще се утрои между 1980 и 2030, до която дата той най-вероятно ще стане главния енергиен източник избран от индустрията и населението.

Има разумни научни обяснения защо природният газ (метан) се превръща в първенец сред изкопаемите горива. Първо, той има много по-висока енергийна стойност от нефта и въглищата. Тоест, от единица гориво се получава много повече топлина. Второ, то е по-чисто, произвеждайки 30% по-малко въглероден диоксид при горене в сравнение с нефта и 45% по-малко от въглищата. Трето, газът е много по-ефективен за транспорта, и като суров материал в компресирано състояние по наземните тръбопроводи, и като гориво за автомобилите.

Всички енергийно-индустриални агенции признават, че занапред главни бъдещи източници на природен газ са Близкия Изток и Евразия, Русия. Базираната в САЩ EIA пресмята, че резервите на природен газ в тези региони е 9 и 7 пъти повече от общите запаси на Северна Америка – последната по себе си е един от водещите световни източници на този тип гориво.       
                
В Средния Изток Иран е неоспоримия лидер по запаси на газ. Газовото му находище Южен Парс е най-голямото в света. Ако се пресметне в барели нефт, на фона на иранския Южен Парс, резервите на гигантското нефтено находище на Саудитска Арабия Гавар би изглеждало нищожно. Последното е най-голямото нефтено находище на земята и тъй като то бе разработено през 1948, Гавар успешно зае статуса на най-голям източник на енергийна суровина. В близко бъдеще, когато природния газ се наложи над нефта, Иран ще заеме мястото на Саудитска Арабия като основен световен източник на енергия.

И Европа, и Китай представляват артериални коридори за иранския и саудитски газ като цяло. Вече това се отразява и в начина, по който се оформя инфраструктурата. Тръбопроводът Набуко се планира да доставя газ от Иран (и Азербайджан) през Турция и България през Западна Европа (сигнализирайки за край на руската доминация). Иран също изнася газ по тръбопроводи отделно до Турция и Армения, също така търсейки сделки за износ с други страни от Залива, включително ОАЕ и Оман. Друг важен коридор е така нареченият мирен тръбопровод от Иран за Пакистан, към Индия, през който Иран ще експортира това гориво до две от най-населените страни в региона. Но вероятно най-привлекателните бъдещи изгледи за Иран са свързани с 1.685-километровия тръбопровод, който пренася газ от Туркменистан през Узбекистан и Казахстан до Китай и се планира да поеме пълно натоварване през 2012. Туркменистан дели 300-километрова граница с Иран към южната част на страната и вече има сделка за износ на газ с Техеран. Ако разработването на ирано-китайското находище Южен Парс бъде вързано към гореспоменатия транснационален тръбопровод, това би утвърдило Иран като сърдечен център на световната икономика, в която природният газ е главният енергиен ресурс. Това се усилва и от бързо растящото търсене на природен газ от страна на Китай, който по оценка на EIA може да стане зависим на 1/3 от вноса на газ, за да може да задоволи вътрешното си потребление към 2030 година.

В този контекст на мащабно пренареждане на световната енергийна икономика – икономика, в която ролята на САЩ ще продължава да отслабва – яростната реторика на Вашингтон относно демокрацията, мира, войната срещу тероризма или подозренията за иранското ядрено оръжие, може да се разглежда като отчаян опит за прикриване на страха си, че Щатите ще се окажат големия губещ. Обкръжавайки Иран с войни и застрашавайки газовите доставки до изглежда най-големия в света бъдещ потребител на газ – Китай – вероятно дава отговора на въпроса. Действията на САЩ по-ясно се виждат като поставяне на нож върху енергийните артерии на световната икономика, над която те повече няма да могат да доминират.

Допълнителна интрига в историята добавя позицията на Русия. Чрез собствените си изобилни запаси на природен газ, тя може да се определи като конкурент на Иран. Разположена в относително по-неудобна стратегическа позиция за снабдяване на Европа и Китай в сравнение с Иран, Русия въпреки това е важен играч и от 2006 насам усърдно се старае да привлече Китай към сделка за износ. Обаче, както забелязва Економидес, „преговорите между двете страни постоянно спират и започват, и освен това, строежа на тръбопровода е болезнено бавен”.

Но амбициите на Русия за разширяване на своя износ на природен газ могат да обяснят защо тя се проявява като такъв непостоянен съюзник спрямо Иран. Двойствената позиция на Москва относно водените от САЩ санкции срещу Иран, предполагат че Русия изхожда от своите интереси във възпрепятстването на Ислямската република като регионален енергиен конкурент. 

image       снимката е взета от: wikipedia.org



Тагове:   китай,   иран,   Набуко,   нефт,   тръбопровод,


Гласувай:
1


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: worldissue
Категория: Политика
Прочетен: 3214126
Постинги: 1118
Коментари: 1737
Гласове: 1754
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031