Д-р Аднан Лидиянов :: Умен лидер, но глупаво поведение на партия

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

11.03.2010 20:15 - Умен лидер, но глупаво поведение на партия

Автор: lydianov Категория: Политика

Прочетен: 1423 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 13.03.2010 23:07

Излишно е да се спра на подробен предговор, в който да изложа хронология от началото на управлението на настоящото мнозинство за случаите, при които „тука има – тука няма”. Ще актуализираме Бюджет 2009, не – няма. Ще обложим с акциз ракията, не – няма да го сторим. Ще лишим майките-студентки от помощи, не – няма да го правим. Ще сваляме президента /първи път-9.11.2009г [1]/, не – няма да го сваляме. И т.н., и т.н. Толкова случаите са много, че едва ли има някой, на който да не му е направило впечатление, дори започва да се говори похвално, че ГЕРБ умее да дава ЗАДЕН ХОД. По-сериозният проблем е, че това започва да се превръща в модел на поведение в управлението /изказването на зам. министър председател - Цветанов за съдебната система, мин. - Божидар Димитров за Турция, казаното от зам. мин. председател - Дянков за президента, случая „г-жа Желева”, предложените промени в закона за електронните съобщения, и т.н., между които напоследък указанието на изп. директор на НАП/. Случаите са многобройни и могат да бъдат предпоставка за обширен анализ и много изводи. Един от главните изводи, на който ще се спра тук е: лидерът – г-н мин. председател Борисов, когато вижда, че стореното се сблъсква с общественото мнение или може да предизвика масово неодобрение се намесва, за да наложи отстъпление. Недобронамерените критици обясняват това с играта на „лошото и доброто ченге”. А добронамерените ги оправдават с липсата на опит и тежкото наследство. Според мен до тук и в думите на двете страни има нещо вярно, но развитието на сцената - Дянков и президентане се вписва в общата досегашна картина. За т.нар. “импийчмънт” премиерът каза [2]: “Нямам никакво намерение да си хабя енергията, за да влизам в подобни битки и войни между институциите”. А ГЕРБ иска импийчмънт, знаейки, че няма да мине [3]. Определянето „т. нар.”, не е поради това, да не се използва чуждица - не само езикова, а и правна категория. В Конституцията на РБългария такъв термин няма, а там, където се прилага тази политическа санкция /САЩ/ политическата система е различна, и очевидно несъвместима с действащата у нас. В САЩ президентът е глава на правителството т.е. той е и „мин. председател”. За това импийчмънтът се явява като подобен на „вот на недоверие”, който се внася в българския парламент по повод политиката на правителството. В Конституцията на РБългария по отношение на президента е предвидена процедура за предсрочно прекратяване на пълномощията /чл. 97/. Такава процедура трябва да се прилага, ако оставим настрани смъртта, трайната невъзможност на изпълнение на правомощия и оставката, остават само два случая: измяна и нарушение на Конституцията. Тъй като за измяна не може да става дума, да видим въпросът за нарушение на Конституцията. Претендентите за импийчмънта визират чл. 32 от Конституцията [4]. От текста на този член е ясно, че става дума за личния живот на ГРАЖДАНИТЕ. Зам. мин. председател в това си качество не е гражданин, а управник. Срещата с президента в това му качество не може да не бъде стенографирана и/или записана, и/или филмирана, а когато двете страни в срещата са държавници не променят това правило. Напротив, засилват обратното твърдение. Още повече – и президента, и мин. председателя, и председателя на НС, както и всички други глави на държавните институции, са задължени да протоколират срещите си. Остава въпроса дали публикуването на стенограмата не е нарушение? И закона, и практиката ни показват, че този, който определя документа /различен от тези, които са предвидени в закона/, дали е секретен т.е. съдържа квалифицирана информация, както и степента на секретността, е главата на институцията – в случая е президента. Не е за вярване, че всички, които говорят за импийчмънта не го знаят. Ако е така – това означава, че искайки т.нар. импийчмънт те не са сериозни. Добавете към това, че е нужна подкрепа на 161 народни представителя, а те разполагат /без тези от РЗС/ със 153 гласа. Сами разбирате, че когато казват, че искат предсрочно прекратяване на правомощията на президента те ни ЛЪЖАТ. Изхождайки от това, че недолюбват вице президента ген. Марин, изводът е, че те са повече за Първанов, отколкото за неговото отстраняване. Не искам да им търсим сметка за парламентарното време, което пилеят да разиграват тази сцена, а да обърнем внимание на евентуален развой на събитията. Представете си ако РЗС подкрепи искането. Тогава трябва Конституционния съд да разгледа казуса. Поради каквито и да искате причини /дори, че четирима от дванадесетте членове са излъчени от президента и други от предишното НС/ решението да отхвърли искането означава, че 2/3 от народните ни представители действат с цялостен акт неконституционно. Това мислите няма да орони престижа на най-висшия орган в РБългария – Народното събрание ли? Представете си искането да мине. Какво излиза? Че в РБългария е отстранен президента, защото искал да разсее внушение за незаконно забогатяване от един министър на финансите в шоу-програма. А това не е ли подобно на предишното – оронва престижа на цялата ни държава? Нищо подобно няма да стане – ще остане това, че имаме партия, която действа глупаво, а лидер, който успя да остане встрани, и то защото е умен, както е. Това не ни радва, не трябва да радва и умният премиер, защото от сега нататък не е изключено да се повтарят случаи, в които депутати и заемащи държавни длъжности от ГЕРБ да изострят чувството си за величие, което ги оттласква да играят не по правилата на премиера, нито по очертаната политика на партията, чрез която са дошли на политическата сцена. Докато зам. мин. председател Цветанов успя с комплектуването на арестите по операция „Октопод”, с кадри от тигри, оръжия, проститутки и бижутерия, да сатанизира Алексей Петров, който нищо общо няма с тях; „комплектовникът” на операция „импийчмънт” завещава напрежение в обществото, провал в проект ГЕРБ-партия и както всички балонови операции не ни решава икономическите проблеми.

[1]http://dnes.dir.bg/2009/11/09/news5349293.html [2]http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=494508 [3]http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=408166 [4] Чл. 32. (1) Личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име. (2) Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи.

Нагоре