Уредено е отношението с теб

С теб, приятелко, с теб, приятелю, с всички вас – моите познати. За ваше учудване и с вас – тези, които дори не ме познавате. Уредено е отношението между мен и всички живущи на тази планета. С тези, които ме обичат,
с тези, които ми завиждат, с тези, които ме ненавиждат, с тези, които ме харесват, с тези, които въобще не знаят за моето съществувание, и с тези, които не знаят дори, че на Балканския полуостров имаме държава с граници, държавен герб, трибагреник и министър-председател с фамилия Орешарски и президент с първо име Росен.
     Как е уредено ли? И кое е това отношение? Едва ли до тук сте разбрали. Не се обвинявайте! Умни ли сте, знаещи ли сте, заинтересовани ли сте – все тая. Дори не ви е хрумнало. Ако спрете да четете до тук, едва ли ще загубите много, но така или иначе няма да разберете за какво става дума.

Вчера ми бе прочетен целият текст. Най-важното бе изречението, което ме накара още веднъж да чета повечето от текста. Втори път, късно вечерта, извадих документа и прочетох същото изречение, а именно: „Признавам Аднан Димов Лидиянов за собственик на ...”

Не бързайте. Това на пръв поглед като че ли урежда отношение между мен и някакъв имот/и. Не сте разбрали. Не това е същността на изречението. Същността, както аз го разбирам, означава, че независимо кой си ти, любим или не, предпочитан от мен или не, познат или не, мъж или жена, българин или чужденец, почтен или не, черен или бял, независимо кой си ти – според този текст не можеш да разполагаш с това, което е отбелязано с многоточие, без моето разрешение. Ако опитваш, дори с добро намерение, а на мен не ми харесва, може да те съдя. Полицията на нашата държава може да те задържи за 24 часа, прокурор за 72 часа, съдия – в зависимост от неговата преценка. Ако някой от тях не го направи, или не ми харесва как го прави – аз ще ги съдя!

Давате ли си сметка, че ако предизвикам такава процедура срещу някой от вас – не оправдава същия това, че ме познава. Дори тези дами, които са се любили с мен – нито техните чувства,  които са изпитвали към мен до момента, нито тези чувства, които смятат, че ще продължават да ги изпитват, ще оправдава посегателството им /според моето обвинение/ върху това, което е по-горе, заместено с многоточие.

Представете си един терорист да използва един квадрат, на който, според документа, аз съм собственик - специалните ни служби са длъжни да се намесят. Ако някой от тях никога повече няма да се види с приятели, роднини, родители, деца, жена, любовници - ще бъде обявен за загинал в името на народа, в защита на Родината.

Министърът на вътрешните работи трябва да бъде on-line в течение на случващото се. Трябва да докладва и на министър-председателя, на председателя на Народното събрание, и на президента, независимо с какви имена са те. Министърът на външните работи може да направи изявление пред медиите. Може да обвини „Хисбулла”, стига да прецени, че това може да обслужва явни или неявни интереси на някои кръгове, които непременно ще ги лансират като интересите на цялата нация, включително и моите лични. Е, и вашите лични, де.

Нашата армия е в готовност да защити това, на което съм собственик, ако някоя друга армия е помислила да посегне към заместеното по-горе с многоточие. Давате ли си сметка затова, че това задължение е на всички институции, предоставено на мен като право по Конституцията. Нашите съюзници от НАТО и Европейския съюз също са ангажирани да защитят това, на което съм собственик.

Ако имам по-дълга ръка във властта, може да бъдеш задържан, а в последствие да търсят доказателства за това, както например с Алексей Петров, или да те наричат „престъпник” преди да се явиш в съда, както случая с Николай Цонев.

С връзки или не, всички партии в основните им документи, нужни за тяхната регистрация, изтъкват своето отношение към посоченото по-горе в изречението многоточие. Спорят помежду си, наддават в коя партия от тях да повярваме, че е по-голям защитник на това, на което аз съм собственик. Едните ме рекетират с тяхната позиция, другите ми плащат да гласувам за тях, третите ме ухажват да им симпатизирам.

Видяхте ли как, без вие да знаете, нито този, който току-що е роден, независимо дали е от Латинска Америка или Тора Бора, или където и да е на тази планета, как вчера едно изречение в един текст, напечатан на един лист, пълен с номера – входящи и изходящи, посочващи институции, членове и алинеи от закони, различни дати, уреди моето отношение с вас. ;)

Всеки от вас, който иска да разбере какво е това, което замества многоточието, може да ми се обади и без молба в писмена форма, ще приемам заявката му съвместно да се възползваме от него, стига да ме поблазни, това което ще получа в замяна.

Тук не сте еднакви, както сте били по отношението, уредено в посочения текст. Тук не е без значение дали сте черни или бели, дали имате роднинска връзка с мен или не, дали сте познати или не, дали сте мъже или жени, дали сте в активна сексуална възраст или не, дали сте приятни на мен или не... Тук отношението между мен и теб, другояче ангажира различните институции. Тук ООН и Международният валутен фонд едва ли имат отношение. Тук нещата са еднакви – дали сме членове на НАТО и/ или на Европейския съюз, и/ или на друга формация. Тук не е без значение дали е зима или лято, дали имаме ток или не, дали Топлофикация е фалирала или не. Тук ... са намесени и поетите, и писателите, и църквата, и мюфтийството, и синагогата, и много, много институции, които ни казват кое е морално, кое не, дали въобще ние сме свободни, след като името ни попада в подобен текст?

ПП. Снощи страдах от безсъние. През цялото време в главата ми се въртяха образите на няколко дами и казаното от Робърт Оуен, че три са причините за нещастието на човека - религията, частната собственост и брака.

Що се отнася до свободата ... и едното и другото и третото ни правят в някаква степен НЕсвободни (имам предвид финалното ви изречение).
Но какъв е изходът от всичко това?

Що се отнася до собствеността, разговорът е дълъг. Притежанието, закрепостено в документ, гарантира ли нещо всъщност? И на кого? И докога?