Прочетен: 2560 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 04.12.2009 19:33
Дяволът ми предложи ябълката. Макар добре да знаех, че Създателят не ще прости дързостта ми, аз пренебрегнах заръките му. Воден от любопитния си дух, отхапах от познанието.
То ме дари с просветление. Научих се да обичам и да търся. Да обичам живота, да му се наслаждавам, да създавам и облагородявам, да раждам и отглеждам, да творя и завещавам. Да търся себе си и осъществявам мечтите си, да се стремя към бъдещето, надхвърляйки настоящето. Да ценя миналото и откривам поуките в него.
От познанието пропълзя в мен червеят на злото. Поисках да властвам над Създателя и природата, да бъда всемогъщ и безсмъртен. Научих се да мразя и да лъжа, да крада и убивам. Издигнах в култ материалното, а принизих морала. Имах дом, но пожелах още един. Разполагах с нужното ми, а алчността и жаждата ми за пари се разрастна застрашително. Манията ми да притежавам – било то коли, вили или яхти – разкъса в мен чисто човешките стремления. Унищожих в себе си истината, за да тържествуват мнителността и неверието.
Разпънах на кръст Божия син, пратен да спаси душата ми. Той бе жертвата на моето раздвоение. Уплаших се от силата на разума, която проповядваше. Почувствах се застрашен в егоизма си. Заедно с него умъртвих милосърдието и загубих пътя към изкуплението, пратен ми от Създателя. Пропилях шанса си за просветеление.
Сега вися, разпънат между духа и материалното, и поглеждам отстрани на своята история. Виждам трагичния си избор. Усещам болката от забитите в тялото ми пирони. Всеки един от тях символизира погрешна стъпка. Сълза се стича по лицето ми. Но вкусът и не е горчив...
Това е сълзата на моя Създател. Той не плаче от мъка за погубеното творение. Сълзата му е символ на съпреживените моменти. Той е стоял винаги зад мен, подтиквал е решенията ми, заедно с мен се е радвал или страдал от направения избор. Моето раздвоение е негово. Неговата сълза е моя...