Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.12.2011 14:44 - Настояваме държавата незабавно да интервенира на кредитния пазар с единствения си наличен инструмент – Българската банка за развитие (ББР)
Автор: lydianov Категория: Бизнес   
Прочетен: 1549 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 02.07.2013 09:20


27 декември 2011 г

 

                        Уважаеми Г-н Заместник Министър-председател,

 

На 22 декември 2011 г. се навършват две години от първото ни писмо до Вас и девет месеца от официалната ни среща в централата на ССИ.

 

Проведените между нас нарочни срещи и постоянното ни общуване в рамките на НСТС ни дадоха основание преди време да заявим официално, че „говорим с Вас на един и същ език“ и че имаме сходни възгледи по голям брой въпроси от жизнено важно естество за дребните предприемачи.

Днес, в края на 2011 г., констатираме, че е необходимо спешно да възобновим и рязко да интензифицираме диалога си по проблемите на малките, средните и микро- предприятията. Убедени сме, че ако предложенията ни, направени преди две години бяха разгледани сериозно и бяха предприети реални мерки в тази посока, днес нямаше да отчитаме „сублимирането на 400 000 работни места“, както се изрази неотдавна лидерът на КТ „Подкрепа“ - д-р Константин Тренчев.

Затова днес представяме своята актуализация на позицията ни от преди две години, изложена в писмото ни от 22 декември 2009 г.

Отчитаме позицията на правителството, изразена в безпокойството на министър-председателя, че пренасочването на ресурсите на държавните предприятия към Българската банка за развитие (ББР) може да доведе до сътресения в банковата система. Затова настояваме българската държава незабавно да получи дялово участие в банките, в които е концентрирана основната част от депозитите и оборотните средства на държавните предприятия.

Размерът на държавното дялово участие обезателно трябва да съответства на размера на съответните концентрирани държавни финансови ресурси. При необходимост трябва да се пристъпи и към национализация на банки, които са изцяло зависими от държавните средства вложени в тях.

- Настояваме държавата незабавно да интервенира на кредитния пазар с единствения си наличен инструмент – Българската банка за развитие (ББР). ББР трябва да бъде използувана за ПРЯКО кредитиране на малките, средните и микро- предприятията. Това трябва да се извършва без посредничеството на търговските банки.

- Сегашната ни позиция по отношение на нивата на ливите по кредитите, отпускани от ББР е: С оглед на сегашната социално – икономическа ситуация, ССИ вече настоява лихвеният процент  по тези кредити да бъде по-нисък от съответните средни лихвени нива за Игалия, Австрия и Франция. В определени случаи, лихвеното ниво може да бъде нулево и дори да се стига до отрицателна лихва.

Преди да мотивираме позицията си, позволете да припомним основните моменти в нашия обмен на мнения:

- изпращането на писмото, подписано от д-р Аднан Лидиянов, доц. д-р Алексей Петров и д-р инж. Теодор Дечев до Вас, в което се излагаше модел за кредитиране на малките и средните предприятия. Същността на модела беше в насочването на основната част от финансовите ресурси на държавните предприятия към Българска банка за развитие (ББР), която да започне кредитиране на малки, средни и микро- предприятия без посредничеството на търговските банки;

- дебатите в НСТС през февруари – март 2010 г., когато макар и неофициално, Вие дадохте ценна информация за предприетите лично от Вас действия, с които сте се опитал да склоните Асоциацията на търговските банки и нейните членове да свалят лихвите по ипотечните и потребителски кредити, като единствени източници за финансиране на малките, средните и микро- предприятията;

- състоялата се на 22 март 2011 г. среща между Вас и ръководството на Съюза за стопанска инициатива в централата на ССИ, на която отново бяха обсъдени предложенията на ССИ за осигуряване на достъп до финансиране на малките, средните и микро- предприятията, проблемите на европейското финансиране и административно – политическият тормоз над малките предприятия в страната. На срещата, ССИ подкрепи предложеният от Вас своеобразен „Пакт за финансова стабилност“, разбира се с определени бележки, които не накърняват смисъла и философията на Вашите предложения.

За мотивите с които застъпваме горната позиция:

Причината за настъпилото развитие в позицията ни се корени както в натрупалите се очаквания за нова вълна на икономическата криза, така и от убеждението ни, че трябва да се подходи проактивно в настоящата ситуация и не трябва да се движим след събитията. За съжаление, общественото внимание отново е отклонено в посока на промените в пенсионното законодателство, като напълно се пренебрегват проблемите на малките, средните и микро- предприятията, които създават заетостта в страната и приносът на които е решаващ за изпълнението на приходната част на бюджета.

На всички, които са склонни да ни обвинят, че преекспонираме значението на малките предприятия за икономиката на страната или че преувеличаваме техните проблеми, ще дадем следната синтезирана информация:

През 2009 г. броят на малките и средните предприятия (МСП) е 315 850. През 2009 г. секторът на МСП формира 99.8% от съвкупността на нефинансовите предприятия в страната. След 2007 г. годишният темп на растеж на броя на МСП се ускори до 14.5% през 2009 г.

През 2009 г. 90.3% от МСП са микропредприятия. През 2009 г. делът на микропредприятията нараства (с 1.4%) за сметка на малките и средните предприятия (намалели общо с 1.3%). През 2008 г. броят на новосъздадените предприятия е 49 287, което представлява 18.2% от всички икономически активни предприятия. През 2009 г. показателят е отново около 18%.

През 2008 г. коефициентът на закриване на предприятия е 13.2% и отговаря на 35 716 предприятия. През 2009 г. се очаква показателят да нараства до около 14%.

За периода 2005-2009 г. броят на МСП е нараснал с 32%, а на големите предприятия — с 5%. По отношение на заетостта, МСП осигуряват 76% от работните места, а големите предприятия — 24%. През 2009 г. броят на заетите в МСП е 1 553 164.

За периода 2005-2009 г. заетите в сектора на МСП са се увеличили с 18%, а в големите предприятия намаляват с 2%. Средно за периода 2006-2009 г. броят на заетите лица в новосъздадените предприятия е 123 409. В кризисната 2009 г. само микропредприятията отбелязват ръст на заети работни места (11%), разбира се и за сметка на малки предприятия, които са се „трансформирали“ в микропредприятия. През 2009 г. едно МСП осигурява средно 4.9 работни места.

През 2009 г. производителността на труда в МСП отбелязва спад от 12% за разлика от нарастването й при големите предприятия с 4%. През 2009 г. средният оборот на едно предприятие от групата на малките и средните, възлиза на 63 хиляди евро[4].

Горните констатации ни дават основание да заключим, че:

Малките и средните предприятия (МСП) доказано са гръбнакът на икономиката на Р. България.

Виталността на малките и средните предприятия е от съдбоносно значение за запазване на заетостта. В момента те играят ролята на „буфер“ при продължаващата да намалява заетост, но не е далече моментът, когато може да бъде достигната критична точка, след която да настъпи тотален срив в заетостта.

Пренебрегването на постоянните предупреждения, че провежданата до сега политика спрямо малките и средните предприятия минира икономиката на Р. България е довело до наблюдавания ръст на безработицата и намаляване на заетостта. Продължаването на политиката на „събиране на оборотите“ на малките и средните предприятия води към колапс в заетостта.

Годишният оборот на едно предприятие от категорията на малките и средните е напълно съпоставим с размера на глобите, заложени в Кодекса на труда. Това дава неограничени възможности за оказване на натиск върху малките, средните и микро- предприятията и допринася за допълнителен разцвет на корупцията в контролните и ниспектиращи органи в Р. България.

Всичко изнесено до тук ни дава основание да се обърнем с актуализираните си предложения към Вас, в качеството Ви на основен фактор при формирането на правителствената бюджетна и фискална политика.

На първо място искаме да потвърдим, че стоим твърдо на гледището си, изразявано многократно до сега за необходимостта, държавата да стане активен пазарен играч в областта на кредитирането на малките, средните и микро- предприятията. Поддържаме тезата си, че Българската банка за развитие (ББР) трябва да създаде своя банкова инфраструктура – кредитен инспекторат и клонова мрежа (включително и с използване на наличните възможности на „Български пощи“) и САМОСТОЯТЕЛНО да кредитира малките, средните и микро- предприятията, без да прибягва до посредничеството на търговските банки.

Вместо да захранва търговските банки и по този начин да насърчава лошите практики, които те устойчиво поддържат, ББР трябва да вземе ролята на техен конкурент. Смятаме, че това е един коректен и напълно пазарен подход, който неминуемо ще доведе до общо понижаване на лихвите от страна на търговските банки в случай, че желаят да запазят пазрните си дялове в тази сфера на кредитирането.

Смятаме, че подобна пазарна интервенция от страна на държавата е повече от необходима, като се има пред вид, че търговските банки продължават демонстративно да поддържат изключително високи лихви по ипотечните и потребителските кредити. Нещо повече, през цялото лято на 2011 г., ръководителите на търговските банки, упорито подготвят общественото мнение за предстоящо нарастване на лихвите не само по потребителските и по ипотечните кредити, но и на инвестиционните кредити за бизнеса. Дори банка, самоопределяща се като „лидер на пазара на потребителските кредити“, извършила голяма „промоционална“ кампания, декларира, че лихвите по потребителските кредити ще растат.

Търговските банки в България са собственост изключително на чуждестранни банки – главно италиански, австрийски и гръцки. Публикуваните сравнения на лихвените проценти в България, Германия, Австрия, Италия и Гърция за цялата 2010 г. и месец януари 2011 г. показват, че лихвите по потребителски и ипотечни кредити в посочените четири европейски държави са по-ниски от тези в България, като в определени категории за Германия, Австрия и дори Италия, разликите в лихвените проценти са драстични. Най-отчетлива е разликата при потребителските заеми. От 5.5% за януари 2011г. в Германия до 10.97% за януари в България.

На публиката продължава да се предлага „обтекаемото“ обяснение, че „пазарната среда в България е рискова“. Този аргумент рухва, когато сравним движението на размера на лихвите в България и в Гърция. Сравнението е изключително показателно, като се имат предвид едновременно експанзията на гръцките банки в България и драматичната финансова криза в южната ни съседка. (Не пишем „безпрецедеднтна криза“, защото още през деветнадесети век гръцката държава е обявявала фалит).

Лихвените проценти по потребителските кредити в Гърция останаха по-ниски чак до края на месец април 2011 г. Едва през месец май 2011 г. нивата в Гърция станаха по-високи. Трудно е да се даде смислено обяснение, как даваната за пример България се оказва с по-рискова пазарна среда за потребителското кредитиране в сравнение със сочената за „европейско прасе“ Гърция. Отговорът разбира се трябва да бъде търсен в патологичната алчност на определени банкови мениджъри в Бълтария.

Впрочем, при фирмените кредити лихвените нива продължават отчетливо се различават. За тези с матуритет над 1 до 5 години процента в България към октомври е 7.92%, докато в Германия, Австрия и Италия съответно: 4.21%, 3.52%, 4.66%. За Гърция няма данниРазликата е още по-отчетлива при фирмените кредити над 5 години, които не са тема на настоящата дискусия.

Всичко изложено до тук показва по достатъчно убедителен начин необходимостта от пазарна интервенция на държавата на банковия и кредитния пазар. Единствено появата на мощен, мотивиран и последователен конкурент, може да предизвика позитивна за предприемачеството реакция у търговските банки.

Тук няма да се впускаме в подробности за необходимостта от допускане на нови пазарни играчи на българския банков пазар. Знаем, че ще ни бъде заявено, че БНБ е независим регулатор, който дава лицензите за банкова дейност. БНБ е доказала своята привързаност към „статус квото“ на българския банков пазар и затова на този етап ние няма повече да се разпростираве върху оздравителния характер, който би имало включването на нови банки върху конкурентната среда. 

Много по-важен е въпросът за лихвените нива, към които би трябвало да се стреми ББР при евентуално предприетото от нея самостоятелно кредитиране на българските малки предприятия. Ние сме склонни да отидем по-далече от застъпваните досега свои гледища поради очакваното влошаване на бизнес средата. Ако в началото на 2010 г., ССИ пледираше, че ББР трябва да кредитира при нива на лихвите 5 – 7 процента, днес ние смятаме, че подлежи на сериозна дискусия необходимостта да се слезе дори под средните нива на лихвите за страните от които идват собствениците на основните търговски банки в България – Италия, Австрия и Франция.

Както отбелязахме по-горе, в определени случаи, лихвеното ниво може да бъде нулево и дори да се стига до отрицателна лихва. Подобна политика трябва да се води спрямо инвестициите в назначаване на млади специалсти и учени до 27 години, спрямо инвестициите във върхови технологии и спрямо инвестициите в селското стопанство в Северозападна България.

Подобен подход е оправдан и наложителен, ако искаме да дадем някакъв шанс за достъп до финансиране – респективно за оцеляване на българските малки, средни и микро- предприятия. Позволяваме си дори еретичната идея, че в някои специфични области на предприемачеството може да се наложи кредитиране с нулева и дори с отрицателна лихва.

Изложените по-горе идеи могат да изглеждат радикални и крайни, но те са последната възможност за осигуряване на „въздух“ за малките, средните и микро- предприятията в страната. Тези мерки биха били в пълна хармония с подхода, който прилагат развитите европейски страни в условията на криза. Всички знаем, че там почти ежедневно се акцентира върху приоритетността на запазването на работните места и дори върху СЪЗДАВАНЕТО на нови.

В условията на постоянен стремеж към постигане на добра финансова дисциплина на ниво целият Европейски съюз, едва ли някой би могъл да упрекне държавата, че е предприела ПАЗАРНИ мерки за осигуряване на достъп до финансиране на малките предприятия.

Държавата е длъжна да пресече настоящата спекула, ширеща се на кредитния пазар. Медиите са заляти с информация за схеми, при които в определени банки се наливат държавни средства при много ниска лихва, а се раздават кредити (включително и на държавни предприятия !) при много висока. Разликата при тези „операции“ надхвърля 10 процента.

Държавата е в правото си – нещо повече, тя е длъжна да поиска да участва в управлението на банките, където са наляти огромни ресурси от държавните предприятия. Ако днес държавата не се намеси и не поиска примерно да получи дялово участие пропорционално на намиращите се в съответните банки държавни ресури, утре може да се наложи същата тази държава да трябва да национализира изцяло подобни банки. В случая с Корпоративна търговска банка (КТБ), национализацията със сигурност е най-доброто решение при днешното състояние на нещата.

Ако държавата не се намеси като активен и солиден фактор на кредитния пазар, утре може да се наложи да се прибягва до много по-неприятни законодателно – административни мерки. Може би не е далеч денят, когато в българския Парламент ще бъде актуална тема приемането на Закон за забрана на банковите свръхпечалби.

 

                        Г-н Заместник Министър – председател,

Като разчитаме на Вашата диалогичност и процедурна коректност, ние се обръщаме към Вас с настояването за незабавно започване на интензивен диалог по изложените идеи за спасяване на малките и средните предприятия в Р. България. Този диалог би трябвало да започне с нова среща между Вас и ръководството на ССИ, с участието на подбрани от двете страни експерти.  Става дума за необходимост не от куртоазни разговори и ритуални срещи, а за обсъждане на конкретни превантивни действия, които да бъдат от полза на малките и средните предприятия в България.

 

                     Приложения:

 

1. Сравнителен анализ на лихвите в България, Австрия, Италия, Гърция, Германия – таблични материали.

image

image

image

image

image

 

                                                                       С уважение:

                                                                       д-р инж. Теодор Дечев

                                                                       Председател на ССИ

                                                                       Член на НСТС

 

                                                                       доц. д-р Алексей Петров

                                                                   Изпълнителен директор на ССИ

 

                                                                       д-р Аднан Лидиянов

                                                                       Председател на Комисията по

                                                                       данъчна политика при ССИ

                                                                       Член на НСТС



[1]             Писмото е внесено в деловодството на Министерство на финансите (МФ) на 22 декември 2009 г. с входящ номер Вх. № 62 – 00 – 69 от 22. 12. 2009 г. Изходящият номер от секретариата на ССИ е Изх. № 97 от 21 декември 2009 г. Писмото е публикувано в блога на ССИ - http://ssi.blog.bg/drugi/2009/12/27/pismo-do-ministyr-diankov-s-predlojenie-na-ssi-za-merki-za-n.461803 и в сайта на ССИ http://www.ssi-bg.net/?b=art&art=310

[2]             Дискусията се проведе по време на заседание на НСТС, но не е стенографирана по Ваше изрично желание и със съгласието на останалите участници.

[3]             С Вашето изрично съгласие, срещата в централата на ССИ беше стенографирана изцяло. Във Вашия секретариат се съхраняват копия и от първоначалния текст, както и редактираната стенограма, приета от Вас и Вашите сътрудници за окончателна.

[4]             При привеждането на числените данни са използувани данните от официален правителствен документ - Анализ на състоянието и факторите за развитие на МСП. Българските МСП в условията на криза. Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия, НОЕМА, С., 2011 г.

[5]            По-скъпи кредити за бизнеса очаква, шефът на Пощенска банка; Публикувано: 07.07.2011, 16:48

                http://money.bg/news/id_109587026

[6]              Луик Льо Пишу: Понижението на лихвите няма да продължи дълго; Публикуване: 28.07.2011, 11:52  http://money.bg/interview/id_1704905363 [7]              Имаме ли право да негодуваме срещу високите лихви по кредити в България? Публикуване: 06.04.2011, 10:11; Автор: Радослав Пашов, Външен експрет на Моите пари. (За нуждите на сравнението са използувани потребителските кредити със срок над 1 до 5 години и ипотечните кредити над 10 години).

               http://money.bg/news/id_1755000974/%D0%98%D0%BC%D0%B0%D0%BC%D0%B5_%D0%BB%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE_%D0%B4%D0%B0_%D0%BD%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B2%D0%B0%D0%BC%D0%B5_%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D1%83_%D0%B2%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BB%D0%B8%D1%85%D0%B2%D0%B8_%D0%BF%D0%BE_%D0%BA%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B8_%D0%B2_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F

  [8]              Лихвите по ипотеките в България продължават да са сред най-високите в ЕС; Публикуване: 08.08.2011, 11:24, Автор: Money.bg  http://money.bg/news/id_1828053956

[9]             В приложение е даден непубликуван сравнителен анализ на лихвените нива в България, Германия, Австрия, Италия и Гърция за периода януари 2010 г. - октомври 2011 г. Автор на анализа е г-н Радослав Пашов, който е направил и цитираното по-горе сравнение за лихвените нива в същите пет държави, публикувано от редица специализирани електронни издания.

[10]           Изключваме Гърция като някакъв ориентир след последните събития там. В анализите си изобщо не коментираме и Унгария, където бизнес средата и финансовата ситуация, а от там и лихвите са в плачевно състояние още след първия мандат на правителството на Дюрчани.

[11]  Приложенията са разработени от г-н Радослав Пашов и са част от негов непубликуван до момента анализ на лихвените политики на банките в посочените страни. ССИ не ангажира г-н Пашов с тезите си, изложени по-горе.

Още по темата: http://www.dalsiat.com/showstat.php?id=312
http://www.dalsiat.com/showstat.php?id=287
http://www.dalsiat.com/showstat.php?id=425
http://www.dalsiat.com/showstat.php?id=325
Други подобни статии: http://www.dalsiat.com/index.html





Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lydianov
Категория: Бизнес
Прочетен: 522534
Постинги: 89
Коментари: 560
Гласове: 185
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930